По Ботевски /но не от Ботев/

Кажи ми,кажи,бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли,що спасителя прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз,що толкоз годин ти пее:
"Гласувай за мен и ше си спасиш душата"?!

(Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи)...

Tой ли ил някой негов заместник,
син на Борис или брат на Велчев,
предател червен и жив предвестник
на нови избори за сиромаси,
нов Доган в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли?-кажи ми.Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода;
намръщен само с глава той сочи
на тройна сган избрана -рояк скотове,
в потури, с очила и козя брада.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък студентски гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяжда глозгани кости,
Премиера е засмукал живот народен ,
смучат го наши и РУСКИ гости!

А бедният българин търпи, и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак немотия влачи народа,
броим, и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за демокрация!