В България няма бъдеще за младите хора

Здравейте натрупах много разочарования и неприятни моменти в тази абсурдна действителност, в която сме принудени да "живее" или по - точно оцеляваме. След като не се сетих къде другаде бих могла да изкажа мислете и негативното си мнение по отношение на качеството на живот в България реших да запиша едно кратко послание в този форум.
Определено трябва да прекръстим тази държава на "Абсурдистан" . На мен ми се налага едно времено да уча и да работя за съжаление нито образователната с -ма, нито работодателя ми, който по стечеение на обстоятелствата е самата държава, тъй като съм държавен служател, не желаят да ми съдействат, за да получа по висока квалификация, която се надявам да ми помогне в моето професионално израстване. В университета нивото е под всяка критика, имам желание да получа определени знания и опит, които да ми помогнат в бъдещи начинания, но това няма как да се получи напрактита. Основното в което се изразява така нареченото обучение е явяване на изпити, за които нямаме никаква реална подготовка от преподавателите. Не се притеснявам за това, че няма да завърша, а затова, че личните ми убеждения са в абсолютно несъгласие със получаването на този лист хартия, наречен диплома. Тъй като ми остава малко до завършването на Магистърското ми обучение все повече се замислям дали този лист хартия, който ще получа накрая, ще ми послужи ? Вероятно само на теория - предполага се, че като висшистка
съм натрупала компетенции в определени насоки, което не е точно така. Самокритикувам се защото посредствения начин на живот е много тягостен за мен и се надявам тези митове за много добрата учебна система в България да бъдат развенчани. Надявам се нещата да се променят и да бъдем не само оценяни и подлагани на безумно манипулиране, а също така и да получим възможност за сносно образование от което ние самите да имаме полза. За момента е невъзможно, но се надявам един ден да взема диплома от която да не се срамувам и да бъда удовлетворена.Държавата няма нищо против да пребира таксите, които ние плащаме и дори да критикува, че са малки, а ние нямаме право да критикуваме тяхното бездействие, тяхното нагло безочие. Цялотот това обучение е едно надлъгване между студенти и преподаватели, невероятно глупава игра, която е недостойна и непочтена. От нея няма да спечели никой, но ще загуби България.От университетите излизат неподготвени и необразовани кадри с претенции, които имат възоснова на така наречената диплома, която някяк са изкара ли. Незнам как е в др университети, но в Бургас в държавния университет е така. Както наскоро каза един мой преподавател при нас е тъй, ако не ви харесва проблема си е ваш.
Още по неприятна е ситуацията на държавната работа, която работя. Тук не желаят да приемат факта, че съм студентка и неизползвам никакви отпуски за учащи. Не ми дават възможност за явяване и подготовка за съответните прослувути изпити. Абсолютна незаинтересованост към квалификацията, която искам да получа, за да подобря качеството на работата си. Единственото, което могат да ми дадат като съвет е преклонена глава сабя не я сече. Това художествено сравнение е доста подходящо, защото ако случайно предявя някакви претенции позицията ми ще бъде дадена на др, който не говори толкова много и е "по - гладен" - ужасно но факт. Доходите ми не са много високи, но немога да си позволя да остана без тях, тъй като са от жизнено важно значение за мен, за нас за мен и дедето, което очаквам да се появи след няколко месеца на бял свят. Така съм изправена пред възможността да остана в България в общество, което нехае за бъдещето на младите хора в тази страна. Незаинтересоваността на нито една държавна институция, към моите бъдещи професионални планове, които трябва да са от полза на тази държава, ме навеждат на мисълта, че нито аз нито детето ми сме желани в тази държава като нейни грждани. Плащам всички държавни вноски, които ми удържат за пенсия, здравни, учебни такси и куп др., но дори и това не помага, за да се заинтересува някои от хиляди човешки съдби като моята.
Единственото, което ми остава да направя е да се преориентирам към частния сектор, или дори към др държава, защото явно е, че никоя държавна институция не помага, не благоприятства за нормален и сносен живот.