NA LAJATA KRAKATA SA KASI-2

petkane mnogo se radvam 4e 4ete6 nai dobriq vesnik v balgariq i edinstveniq nezavisim ,i a-taka t.e pp ataka vze ideite si ot nego ,ne samo na lajata no i na plagiarstvoto krakata sa kasi.mai samo krasi ivanjiiski vijda kakvo stava i ima konkretni re6eniq no veroqtno e dostata4no otvraten za da se zaeme s politika v bg

Корабът потъва
А те още се пазарят за най-добрата каюта на "Титаник"
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)



Много отдавна не е имало такава интензивност на различни глобални срещи на високо равнище. На 31 март в Берлин се срещнаха Меркел и Медведев. Същия ден в Хага заседаваха представители на 80 държави, в това число на САЩ, Русия и Иран. На 1 април в Лондон започнаха предварителните срещи в рамките на Г-20. На 2 април беше срещата на върха. На 3-4 април в Баден-Баден и Страсбург се срещнаха лидерите на НАТО. На 5 и 6 април в Прага се събраха страните от ЕС и САЩ. На 6-7 април в Анкара се проведе среща на Алианса на демокрацията и т.н.

Най-важната беше срещата на Г-20 в Лондон. Събраха се, поговориха, даже не се изпокараха, каквато беше предварителната прогноза. Китайците временно решиха да не настояват за замяна на долара с валутна кошница. Руснаците предложиха в тази кошница да влезе рублата. Френския президент Саркози забрави, че беше заплашил, че ще напусне срещата. Японците деликатно смъмриха немците за "алчност".

В резултат заключителната декларация, вместо да е пълна с благопожелателни глупости, се превърна в набор от по-изискани думи, които в Лондон и Вашингтон веднага окачествиха като "исторически решения" и "начало на Новия световен ред", което беше най-голямата глупост от срещата.

Сред по-важните решения страните от Г-20 се задължиха в течение на 2009 г. и 2010 г. да налеят във финансовата система около 5 трилиона долара свежа ликвидност, да създадат глобална система за регулиране, да се борят в офшорните зони и да дадат на Международния валутен фонд и Световната банка допълнителен трилион долари, за да има и те какво да харчат докато кризата свърши до година и половина.

Логиката им беше проста. Ако кризата е започнала от срива на кредитния пазар, трябва да се върне кредитирането в живота и да се излезе от кризата, т.е.:

Да се спасят банките.
Банките ще започнат да кредитират.
Потребителят ще започне да потребява, рецесията свършва, производството се възстановява, безработицата пада и "ура - напред".
Още по-просто казано, болните решиха да се лекуват от болестта с повече от същата болест - печатане на долари и наливането им в банките и потреблението.

Много скоро започнаха да се появяват и други подробности.

Преди всичко стана ясно, че от споменатите 5 трилиона долара голяма част вече са били раздадени и похарчени, т.е. става дума не за допълнителни средства, а въобще за всички, които са били и ще бъдат похарчени от всички правителства. По-нататък, както се очакваше, се оказа, че капитаните на мондиализма съвсем не са получили и нямат намерение да обезглавят своите дойни крави, които са офшорните зони. Защото под данъчни зони те разбират само онези страни, които не искат да съдействат на "прозрачността и откритостта", т.е. не искат да се откажат от националния си суверенитет в полза на интересите на глобалните корпорации. Заради това няма нищо чудно, че в списъка на враговете на цялото "прогресивно човечество" липсваше пералнята Кайманови острови, но се появиха Уругвай, Коста Рика, Малайзия и Филипините.

Обама говореше за "повратен момент от кризата", а невиждащият с едното око британски премиер Гордън Браун видя, че "продължаваме да се движим към новия световен ред, т.е. Novus Ordo Saeculorum. С други думи, кандидатите да украсят с телата си фенерите на Уол Стрийт и лондонското Сити не намаляват.

Що се отнася до съдържанието на планираните "мероприятия", те ще са достатъчни само за галванизиране на трупа на световната икономика за 5-9 месеца, след което разпадането му ще продължи. Накрая физиологията ще се окаже по-силна и ще го прати където му е мястото - в моргата.

Защото вече всички разбират, че става дума за катастрофа. Че това не е спад. Че депресията е глобална разлагаща криза.

Налице е и най-големият грабеж в историята на човечеството, в който толкова малко са откраднали толкова много. Светът се намира в точката на обръщане на светоустройството. Корабът потъва, а те се опитват да се пазарят за най-добрата каюта на "Титаник". Заради тях цялата планета е в стадия на пълна деструкция. Светът се разпада на части.

Срещата на Г-20 потвърди още веднъж обективната невъзможност от ремонт на световната финансова система. Причината е изначално вградена във фундамента на САЩ, които ще се противопоставят на всички опити за реформи.

Това не е някаква злонамереност на САЩ, а само обективна ограниченост на всяко господство, което не може да бъде абсолютно. От практична гледна точка описаният стратегически тупик означава, че измененията в световната финансова архитектура ще носят стихиен, хаотичен и много болезнен характер.

Сегашната икономическа депресия, която заради политически причини се нарича по-елегантно "криза", е предизвикана от глобалното монополизиране и неговото загниване. Сега, след този грандиозен скок напред, започва ход назад, който ще се съпровожда от големи социални, политически и материални загуби.

Досега обаче никой не се е сетил да направи проста ревизия на капитализма, т.е. да изчислят "имам, нямам и дължа".

Известна е фразата, че на света има лъжа, голяма лъжа и статистика. Но никой не се е сетил да запита, къде започва лъжата и къде свършва статистиката, особено в САЩ.

Кризата все пак може да бъде измерена и изчислена. Тя трябва да има някакви параметри. Нищо подобно. Сегашната депресия няма параметри - нито за причините, нито за последиците. Не е ясно въобще за какво става дума.

Постоянно се повтарят фразите, че финансовите пазари падат или растат. Но тези пазари са най-мошеническите параметри на кризата. Индексът Dow Jones представлява само 30 компании, които са минимален процент от Световния фондов пазар. Но ако групата Dow Jones би искала все пак нещо разумно да направи, би трябвало да започне от простото инвентаризиране на своите активи. Но това не го правят. Реалните активи се укриват с банкрути и от това се правят милиардни състояния. Това става при стремителен ръст на паричната маса, преди всичко доларовата. Споменатите 5 трилиона са само малка част. Нищо не е изчислено. САЩ не разкриват своите активи и няма с какво да се сравняват. Това не е случайно. Никой не знае какъв е реалният курс на долара на основата на паритетната покупателна сила. А ако това не се знае се попада в лъжлива координатна система. Това означава, че основният източник на сегашната криза е кратното превишаване от дълговете на активите. Никакъв контрол на активите не съществува след Първата световна война. Няма орган, който да извършва "ревизия". Всичко е пуснато на самотек. И дълговете са се натрупали хиляди пъти повече от всички съществуващи активи на планетата. Заради това налице е криза на системата.

Сумите са космически. Ако се говори за въобще неотчетените задължения, тяхната сума в света отдавна е надминала 100 квадралиона, т.е. 10 на 14-та степен долари. Авалираните задължения, т.е. онези, които поне в някаква степен се отчитат от банките и другите финансови организации, са най-малко 600 трилиона долара. А активите са само 60 трилиона. Въпросът е, как да се сближат тези цифри. Това може да се направи с проста ревизия. Без нея човечеството няма да се справи с кризата.

Но в САЩ продължават да наливат пари в банките. Гасят пожара с бензин. Те създадоха кризата и я разпалват. Без инвентаризиране на активите и паситиве, изход от кризата не е възможен. Трябва да се определят самите параметри на кризата, параметрите на механизмите, които вкараха САЩ в кризата и параметрите на онези механизми, които могат да ги изкарат от кризата. Но нищо такова не се прави. Следващата крачка ще е банкрут. След половин година САЩ няма да имат с какво да плащат своите текущи дългове. Сега се забавляват какви са контурите на рецесията V, U, или L. Реално това има значение колкото аутопсията на трупа на световната икономика - от какво е умряла, а не с какво е могла да бъде лекувана.

Ясно е, че американският и въобще западният елит няма нито разбиране на реалните причини на кризата, нито адекватен антикризисен сценарий. Защо е така, е отделен въпрос. Ясно е, че идва краят на ерата на "търговците", на всички онези деца-вундеркинди като Бил Гейтс и Сергей Блин, които бяха избутани на сцената, за да зомбират човечеството и да му пробутат новата версия на шоуто "американска мечта № 2".

Но времето на кастата на търговците свърши. Ще припомня, че след първата Велика депресия, печалбите на производителите беше над 50 на сто, а на търговците - под 30 на сто. След 2001 г. търговците получават 70 на сто от печалбата, а производителите - 15 на сто. Не е ясно за каква "постиндустриална икономика" говорят тези клоуни. Моделът, в който малка група търговци и финансисти си присвояват 70 на сто от печалбите напомня феодално общество.

Кога ще настъпи окончателният срив на долара и цялата система не е ясно. Но когато доларът изгърми, ще изгорят и многобройните финансови деривати, които достигат 600 трилиона долара. Всичко ще става примерно както през 14-ти век, когато фалира кралят на Англия. Най-напред е предизвикал фалит на банкерските къщи, след това верига от фалити в цяла Европа.

Сега се намираме в ситуация на глобален колапс на финансовата система, което ще доведе неизбежно до колапс на международната търговия, ако не се вземат мерки още сега. Но, тъй като малко страни имат продоволствена и енергийна подсигуреност, още на сегашния етап това може да доведе до измиране на десетки милиони хора по света. Заради това на Запад трябва да забравят за долара. Той е мъртъв. Но смъртта на производството и търговията ще означава смърт на планетата и на тях самите.

Започна страшен регрес. Западният проект стигна до своите технологични предели и невъзможност за по-нататъшно разширение. След поражението на СССР, САЩ започнаха политиката на навиване на икономиката чрез по-големи разходи за потребление. За това мощно стимулиране на потреблението сега трябва да се плаща.

Второто десетилетие на XXI век ще бъде период на безпрецедентен регрес във всички области на живота на планетата. Това е крайно неприятен извод. Но трябва да се каже. Старата система се саморазруши, защото такова нещо не може да съществува. Средства срещу кризата засега не са намерени. Преодоляването й може да стане само в рамките на нов цивилизован проект.

Светът е пред нов цивилизационен избор. Докато се колебае часовникът продължава да върви.