МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ НЯМАТ ШАНС

Така младите хора избягаха в чужбина-изгониха ги.А старите ще работят и няма да ни дават път

[b] Здравейте,
Пиша Ви с голяма болка и отчаяние.Завърших медицина преди 3г6месеца.И тогава започна голямото ходене по мъките,не че преди това ми беше розово.Когато търсех работа в далечен град,назначаваха ме на места по заместване ипри първия появил се "по-перспективен",ме освобождаваха. Накрая се прибрах в моя град-там имали нужда само от специалисти,че даже с две специалности. Реших тогава да отида в най-близкия до моя град - Благоевград.Приеха ме на работа в Спешно Отделение/спо/.Там ми се налагаше да работя със свръхсили,тъй като имаше кадрова криза.Работех по 50 часа и вечно бях с големи отоци по краката.Но не се отказвах.Харесваше ми.Но поради това,че бях там всеки ден,всеки ден се появявах по първите страници на местните вестници.Тогава започнаха и конфлинтите с началника.Изведнъж се появиха още 3-4 колеги,поради това че вдигнаха заплатата.Тогава началника отделението всеки ден се заяждяше само с мен.Каквото и да станеше,винаги аз бях виновна.А и на никой не му се работеше.Така наречените "специалисти" не обръщаха никакво внимание на пациентите и се карах с някои от тях.Тогава нападките на шефа зачестиха.Междувременно всечки лекари от Неврологичното Отделение на балницата напуснаха.Това беше нова възможност за мен.Винаги съм искала да се занимавам с неврология.Но трябваше да работим само аз и един 75 годишен пенсиониран колега.Пак трябваше много да работя.Веднага започнах да работя сама,но когато грешах,шефа ме поправяше.Така работих 1 месец,по средата на който шефа ми натресе някаква дето е рехабилитатор и щяла да бъде втори лекар.Това,което правеше,е да ходи да работи в частния му кабинет,а получаваше по-весока заплата от моята и си тръгваше час и половина по-рано всеки ден.Мислех че трудът ми ще се оцени,защото цялата работа падаше на мен и понякога осъмвах в отделението.Непрекъснато чувах упреци-за работата,за външността,за това с кой си пия кафето,за клюките,дето се носели по мой адрес... На втория месец се появи в отделението друга клежка,която дълги години се занимава с кардилогия и сега изведнъж решила да се занимава с неврология.Тя работеше с добрия старец, а аз - с учебника в ръце.Тогава упрците зачестиха.Подадох молба за напускане като пожелах да си работя предизвестието.Но местната преса го направи публично достояние,без да съм дала аз информацията.Дядкятя се хвана за това и не само че не ми дадоха да си работя предизвестието,а и има забрана за мен да влизам в болницата.Оттогава чукам от врата на врата,но навсякъде ме подхвърлят.Или виждат в мен нещо нередно,или търсят специалист.И това все ми го казват пенсионирани лекари на по 72 години.Вече не ми се живее в България.Мразя тази държава.Този народ си заслужава корумпираните лекарри,учители и политици!