За корупцията и организираната корупция в България

За корупцията и организираната корупция в България

Неговите приятелчета му викат Йонича. Името му е Йонко Грозев, адвокат, член на Хелзински комитет (БХК).Съучастници са му Красимир Кънев, Бойко Боев и други членове на същата организация. Не само те обаче.
Престъплението, което е извършил ли?
В края на януари 2002 г. БХК публикува доклад за състоянието на човешките права в България. Основната тема и извод на доклада е, че в България две трети от всички хора, настанени в психиатрични болници, са там противозаконно. Изводът се налага от наскоро постановено решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по което Йонича представлява един гражданин на име Върбанов и което печели. Становището на съда е, че настаняването на хора на принудително лечение може да става само с решение на компетентен съд. Но в България, две трети от хората са настанени без да има такова решение и това представлява нарушение на основното човешко право на лична свобода.

Аз съм от Бургас и от 1992 до 2002 г. бях настаняван на принудително лечение около 4 пъти. Все съм мислил, че е несправедливо, ама като не съм адвокат, какво можех да направя. През 93-94 г. даже се интересувах дали България е член на Съвета на Европа точно в тази връзка. Оказа се, че е, но настаняванията се повтаряха при всеки сериозен конфликт с родителите ми. И аз като не съм адвокат, какво да направя. Мислех си, щом държавни органи го правят, значи това е законно. Даже през 1999 г. отидох на в една адвокатска кантора и там седеше една адвокатка и й обясних какъв проблем имам. Тя ми каза, че никой не може да забрани на една майка да възпитава детето си.
“Хубуй ама т’ва Страсбург, т’ва човешки права, може ли така?”
“А не, т’ва Страсбург и подобни са мижай да те лажам”
Няколко месеца по-късно, през същата 1999 г., след поредния конфликт с родителите ми, бях закаран в психиатрията в Бургас. Приемането беше осъществено от д-р Феликс Сайян, син на небезизвестия д-р Лорис Сайян.
“Смятам, че имам нужда от адвокат, а не от лечение” казах му аз, когато вече бях качен на втория етаж в острото, където единственият начин да отървеш коланите, ако има такъв, е да демонстрираш безусловно послушание и кроткост.
“Работи и си наеми адвокат”, каза синът на бившия кандидат-кмет на Бургас от СДС.
Коланите не можах да ги отърва. Към 16 часа обаче ги скъсах. Естествено, че не избягах. Къде щях да ида другаде? Това беше принудително настаняване за 4-ти път. Ако не в дома на родителите ми, няма къде другаде да отида.
На следващата сутрин с голяма доза някаква тяхна гадост, мускулно, се връщах от закуска в столовата и колабирах на плочките на втория етаж. По някое време се свестих и чух как една сестра казваше на завеждащия отделението, че има колабирал. Той намина и “Ааа, нищо, нищо му няма”. Този завеждащ отделението е д-р Веселин Палазов. Той е син на известния психиатър Динчо Палазов. Този последният е фашист пар екселанс. Абсолютен фашист!!! “Излез от кабинета ми! Колкото повече настояваш да те изпиша, толкова повече показваш, че не си добре” е вербалното му оръжие срещу непослушните. Невербалното и сами се сещате какво е. Бизнесменският му подход към лекарската дейност трудно можеше да остане незабелязан. Рядко имаше пациент на психиатрията в Бургас или в Раднево, който да не го мрази. Крушата, сами разбирате, също не беше паднала по-далеч от дървото.
…
И когато по btv казаха, че БХК е публикувал гореспоменатия доклад, тогава си казах, че ще си потърся правата докрай.
Тръгнах аз, намерих телефони, и-мейл адреси на БХК, установих контакт. Казах ми да намеря представителката им в Бургас. Отидох в Адвокатската колегия и секретарката бързо ме упъти. Това е адвокат Дарина Тодорова-Василева. Отидох, говорих с нея. Уговорихме се да дойда след седмица или месец, не си спомням точно. Този ден дойде, позвъних на кантората й и тя ме покани и седнах.
“Ах, отвратена съм от съдебната система” каза тя, докато си подреждаше дрехите (всъщност тя дойде отвън и влязохме в кантората й).
“Т’ва не вещае нищо добро за моите права”, мислех си аз.
Започнахме разговора по същество и по едно време тя “Твоят случай е друг, Стойчо.” “Какво?” възмутих се аз. После тя каза, че трябва да се обърна към прокуратурата. Че това било наказателна материя, пък тя не се занимавала с наказателни дела и пр. Спомена имената на някои такива адвокати в Бургас и ми пожела успех.

Тръгнах пак да търся адвокати. Нещо не намирах. Отидох в адвокатската колегия да ми помогнат да намеря подходящ адвокат. Още като влязох, секретарката ме гледаше по един начин, който не предвещаваше добро. Казах й, че Дарина Тодорова-Василева де факто е отказала да ми съдейства, и исках да ми посочи други адвокати или кантори компетентни по случаи като моя. Тя се държа дръпнато и посочи три примера и каза, че повече от това нищо не може да направи.
Избрах си аз единия от тях и отидох и обясних на адвокатката случая. Те пак почнаха да ме баламосват, че нямало как да докажа, че на принципа “Гарван гарвану око не вади” целият персонал щял да скочи и да каже “Не, не е вярно”. Че от епикризите, които им показах, не ставало ясно, че съм настаняван против волята ми.
“Аз сега мога да ти кажа “дай двеста лева” и ще заведем дело, което ще загубим. Ама аз не съм такъв адвокат.”
Двеста лева през 2002 г. бяха колко МРЗ? Както и да е, за мен бяха много пари. Тръгнах си аз, мислех си: “Истина ли казва? Пък тая от колегията как ме гледаше…Дали са се наговорили? Да, ама тя ми даде три варианта… Тя затова и ми дава само три. На който и да отида, едно и също да ми кажат…” Аз май пропуснах да ви кажа, че диагнозата ми от психиатрията в Бургас и Раднево е шизофрения. Параноидна шизофрения. Параноя предполагам ви е известно какво означава.
По едно време към юни 2002 г. бях пратил същите епикризи на една правозащитна организация в София. През юли получих отговора им по и-мейл:
“”””””
Уважаеми г-н Стойчо,
получихме писмото Ви с приложените епикризи.
от него не може да бъде изведено заключение, че сте били задържан
незаконно.

По българския закон имате право да атакувате пред съд
незаконосъобразното си настаняване в болница чрез обжалаване на
издадените за настаняването административните актове и/или прокурорски
постановления. Сроковете за това, макар и различни не са повече от
2,5-3 години, времето което е изтекло от последното Ви настаняване.

На въпросите от писмото ви по e-mail:

Стойчо> Оплаквам се от това , че срещу мен е било извършено нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ.

Стойчо> Защо съдът в Страсбург не разглежда жалби, касаещи събития, настъпили преди повече от 6 месеца?
съдът в Страсбург разглежда такива жалби. Не разглежда жалби, които са
подадени след изтичането на 6 месеца от последното решение,
постановено по производство, в което сте се опитали да защитите
правата си по Конвенцията.
С други думи - преди да пишете в Страсбург, трябва да сте се опитали да
се защитите вътре в България с предоставените от закона правни
средства.
Ако, разбира се твърдите, че не разполагате с такова правно средство
за защита то тогава 6 месечния срок се брои от извършването на
нарушението.
Стойчо> Ако заведа дело тук в България и след това подам жалба до Страсбург в срок от 6 месеца, ще бъде ли жалбата ми допустима, независимо че се отнася до събития, настъпили преди повече от 6 месеца?
Да. имайте предвид, разбира се, че и в България има законни срокове, в
които трябва да предявите претенциите си. Ако не са спазани - Съдът е
длъжен да отхвърли жалбата Ви.

Следва да ви уведомя, че Български адвокати за правата на човека не
поема всички случай, по които се твърди, че има нарушение на права, а
само такива които съвпадат с поставените стратегически цели на
дейността ни. В момента нямаме възможност да се ангажираме с
представителство по подобни на Вашия случай дела.

Пожелавам Ви успех.
С уважение
адв.София Кръстева

“”””””””
После пак:

“””””
Стойчо> Uvazhaema adv.Krusteva,

Ne e imalo nikakvi prokurorski postanovlenia i/ili administrativni aktove. Bival sum zadurzhan po nastoyavane na roditelite mi i po precenka na lekarite. Tova e stavalo , kakto veche vi kazah po
telefona, bez da buda izpravyan pred sud. Nima ne vizhdate nishto nezakonno v tova?

Кръстева>Gospodin ХХХХХ,

Sajaliavam vesche Vi obisnih ne mojem da poemem vaschia sluschai.
Adresa na Evropeiskia sad v Strasburg e http:www.echr.coe.int

Pojelavam Vi uspeh
adv.Krasteva
“”””””””””

“Махавишно, как е възможно това”, чудех се. “Айде БХК лъжат, бургаските адвокатки лъжат, ама и тез и те ли да лъжат? И ако лъжат в съдружие с БХК ли лъжат или не? И ако лъжат, защо лъжат? Кой има интерес от това? Аз искам да съдя държавата в Страсбург. Защо те да защитават интереса на държавата, какво ще загубят, ако аз спечеля дело в Старсбург?”

….
Стигнах до именития адвокат Иво Баев. Показах му епикризите. “Ще говоря днес с този лекар” каза той. Имаше предвид главния, Л. Сайян. След няколко дни се срещнахме в кантората му. След толкова много ходене по адвокати се надявах, че голямото име в адвокатурата в Бургас ще защити правата ми. Той обаче изрази съжаление. Имало някакво.. инструкция ли, как го нарече там, от Върховния касационен съд, според която такива хора ги настаняват на принудително лечение без съд.
“Ама аз знам, че Страсбург съди по-високо от ВКС, но не мога да ви съдействам и приключваме разговора.” отсече той.

Излязох от кантората му и си тръгнах.
Как смятате, дали Сайян го е навил да ме баламосва и да не ми съдейства?
По-късно стигнах до една адвокатка, тя беше млада, казваше, че е начинаеща, но ще се опита с каквото може да ми помогне. Доста верни неща ми каза, за разлика от другите. Едно от тях беше, че формално трябвало жалбата ми да бъде срещу директора на медицинското заведение. Че имало регресен иск, при който след като осъдя държавата, държавата ще му търси отговорност на него.
Започнаха нещата да се връзват. Ако БХК и другите защитават интереса на Сайян, това изглежда по правдоподобно.
А пък д-р Лорис Сайян е, цитирам някои седесари, “безспорен авторитет в нашия град”.
Майне дамен унд херен, доста по-късно съвсем случайно научих, че видният бургаски седесар д-р Лорис Сайян има за партийно другарче Дарина Тодорова-Василева. Клингт иргендви бекант? Да, същата.



"Ние сме демократи, долу левите, тез са маскари, онез са маскари." "Пък ний к'ви сме? Ний сме демократи. Е, когато някое наше момче извърши престъпление, ще го закриляме естествено."

"Елате с'я да се съберем, с адвокати, с психиатрични експертизи, елате да го закопаем."
"Цял живот да не излезе от лудницата дано!"


Още на:
www.dsb-truths.hit.bg