Разделяй и владей. Или как да оправим България.

Политиците ни мислят само за себе си. Нещо повече, политическата ни система е такава, че управляващите имат чувството, че са недосегаеми и незаменими. Какво революция ли да вдигам?!? То е ясно не ги искам тези управляващи. Не само аз – много хора не ги искат. Ама няма как да ги махнем. Идеята на мажоритарно пропорционалната система на изборите (действаща в България) изглежда добре, но в един идеален свят. В свят в който най-умните хора в една държава винаги ще са в управлението й и ще просперираме всички. Да, да , ама не – както казваше Петко Бочаров. Оказа се, че в управлението на държавата са хората, които първи са управлявали въпросната държава. И тази мажоритарно пропорционална система обслужва само и единствено интересите на хората участващи в управителните съвети на парламентарно представените партии. Напълно естествено тези наглеци поставят себе си на първите места в избирателните листи и напълно естествено влизат като депутати във всяко следващо народно събрание. А на мен като добросъвестен избирател каква ми е алтернативата да видя някой умник в парламента? Някой който може и има желание да подобри нещата в държавата? Ами вероятността клони към нула, по простата причина, че тези хора са на неизбераемите позиции в листите и присъстват там само , за да подмамват избирателите. А партията „казва” : Виждате ли, ние имаме нови лица. И когато се случи някое такова ново лице да влезе в парламента то е много ясно, че няма да служи на народа, а на партийното ръководство. Естествено – ако не служи на лидерите си в партията на следващите избори ще е на последно място в избирателния списък или въобще няма да присъства там, а аз не си спомням в новата ни история да има избран независим депутат на избори. Т.е. да се е явил като независим на изборите, а не в последствие да е станал такъв. Хм – как да има, нали в избирателната система е заложен филтър за такива. Истината е, че тия депутати се страхуват от собствените си партии вместо от избирателите.
Това разбира се може да се промени. Няма политическа воля за това, но вариант съществува. Ако изборите в родината ни станат мажоритарни дали ще влязат в парламента политици като Р. Овч. Симеон II, Феим (Петър) Чаушев, оня дето иска да прави деца „ИНВИВО” , доказани педофили и т.н. – няма да правя списъка дълъг, защото важна е идеята в случая. Аз искам промяна. Искам народният представител да се страхува от мен. Да знае, че ако гласуват с неговата карта и аз разбера, на следващите избори остава извън парламента. Да знае, че ако иска 13-та заплата на фона на всеобщата икономическа криза – на следващите избори остава отвън. Да знае, че ако държавата ми (т.е. аз) съм загубил безвъзвратно някакви евро пари – остава отвън. Да знае, че ако е поставил политически чадър върху някой доказан разбойник (защото му е помогнал в изборната кампания или пък просто защото е друг политик) – остава отвън. Ще има от много неща да се пази. А най-хубавото – най-хубавото е, че няма да е нужно някои от гореизброените неща да се доказват. В съдебната система всеки е невинен до доказване на противното, ама като се иде на мажоритарни избори там става дума и за доверие. Как ли ще се представят разните му там наглеци?!? – Никак.
Напоследък думата национализъм е натоварена с негативен смисъл. В тоя ред на мисли не определям себе си като националист, но защо в след комунистическа България ролята на политически балансьор трябва да играе партия на верска и етническа основа. Та такива партии са забранени от Конституцията. А може би щом е „Движение” вместо партия е позволено? При мажоритарните избори този проблем ще бъде сведен до мимимум. След като даден регион има право да излъчи точно определена цифра народни представители – няма как да ги надвиши. Нека братята от съседна Турция докарат колкото си искат автобуси с екскурзианти избиратели. Дори и целият електорат на такава партия да се мобилизира и да гласува, а същевременно избирателите в останалите райони на страната да продължават да гласуват вяло, пак няма да вкарат достатъчно депутати, че да се чудим после защо ни управляват хора, които не говорят достатъчно добре майчиния ни език (майчин за нас- за тях – не).
Нека си представим най-лошия вариант. Да предположим, че народът се вдигне срещу управляващите в събития наподобяващи онези от януари 1997 г. Ако не се промени начинът на избора на народните представители, то в такъв случай пак ще видим същите хора като депутати в следващия парламент. Може би ще има някои изключения, но това ще са изключенията, които потвърждават правилото.
Това е – истината е в мажоритарния вот. Ясно е, че управляващите нямат воля за това и по тази причина трябва да им бъде наложена. Ами да го направим. Трябва ни стратегия!!!
Ще кажете защо пращам тези словоизлеяния на Вас. Ами защото трябва да се даде гласност. Ако повече хора мислят като мен, може и да променим политическата ситуация. Не се боря за известност и за власт, просто искам да живея по-добре в родината си. Аз предлагам вариант държава и народ да станат синоними отново. Вие имате трибуна.
С уважение: Петър Хаджииванов.